Старобългарски речник
съпрѫгъ
съпрѫгъ
-а
м
1. Впряг, двойка впрегатни добичета
дрѹгꙑ рее сѫпрѫгъ воловънꙑхъ кѹпхъ пѧть. грѧдѫ скѹстъ хъ. молѭ тѧ мѣ мѧ отъроъна
М
Лк 14.19
З
А
СК
2. Съпруг, мъж
жена мѣ сьпрѫгь словѫшть
П5
Изч
М
З
А
СК
П5
Гр
ζεῦγος
сѫпрѫгъ
сѫпрѫгь
сьпрѫгь
Нвб
съпруг
ОА
ВА
АК
ЕтМл
БТР
АР
Срв
съпръг, съпруг ’впряг от два вола’
НТ
НГер
съпружник
’съпруг’
м
РРОДД
съпружница
’съпруга’
ж
ДА
РРОДД