Старобългарски речник
съпрѧтатI 
съпрѧтат -съпрѧтаѭ -съпрѧташ св Спретна, наглася, подготвя [за погребение] мѫж же крьстꙗн пршедъше въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю.  добрѣ съпрꙙтавъше положшꙙ на мѣстѣ. наротѣ С 185.11 Изч С Гр κηδεύω съпрꙙтат Нвб спретна [се] ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР спретам [се] диал ДА Срв спретнат прил