Старобългарски речник
съпрѧгнѫт сѧ
съпрѧгнѫт сѧ
-съпрѧгнѫ сѧ
-съпрѧгнеш сѧ
св
съпрѧщ сѧ
-съпрѧгѫ сѧ
-съпрѧжеш сѧ
Оженя се, свържа се в брак
ꙗко паулъ нѣкꙿто пол҄ьскꙑ рата. ꙁдрꙙдь беꙁълобенъ простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ. ꙁълонравънѫ раꙁѹма. ꙗже ота го съгрѣшааше
С
169.6—7
Изч
С
Гр
συζεύγνυμαι
съпрꙙщ сꙙ
Нвб
Срв
спрегна, [в]прегна, [за]прегна