Старобългарски речник
съпрѣстольнъ
съпрѣстольнъ
-ꙑ
прил
Съпрестолен, царуващ заедно с друг [образно]
бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ. мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно. въ обль своемь. съпрсносѫщьнѹмѹ. беꙁврѣменъно. бесконеьно. беꙁлѣтъно. съпрѣстольно. оцю дхѹ прѣстѹмѹ. еже сѧ прѣстаа троца реетъ
СЕ
67а 11
Изч
СЕ
Нвб
Срв
престолен
прил