Старобългарски речник
съпроста 
съпроста нареч 1. Съвсем, напълно, съвършено ꙗже да не съ пръва повѣст насꙑштен сътворѫ. хотꙙ прѣмнѫ. та дна о н҄емъ съповѣдаѧ. ꙗже въсѣмъ съпроста ꙗвьн навѣдѫштмъ того С 278.29 прде ловѣкъ нѣкто неꙁнамъ съпроста къ старьцѹ мѣѧ осьлꙙ многъ благꙑн҄ь наложено С 291.4 2. Изобщо пꙙть вь недѣл҄ дьн не ꙗвьꙗѧ сꙙ ловѣкѹ съпроста. н нсоже въкѹшаѧ. въ сѫботѫ же  вь недѣл҄ѫ прьвѣ вьсѣхъ въхождааше вь цръкꙿве С 285.8 старьць же сава обѣшта сꙙ богѹ словесемь. нкомѹже съпроста того повѣдат С 288.5  отътолѣ мльат наꙙ въ хꙑꙁнѣ. н въ црькъве прходꙙ. н къ комѹже съпроста глагол҄ꙙ С 288.8 3. Просто [за усилване, подчертаване на мисълта]  тоже ꙗв сꙙ не мꙑ съпроста слова. нъ обае ꙁълъ любопьрва бꙑватъ  бе стѹда С 443.15 Изч С Гр σχεδόν παντελῶς τὸ παράπαν τὸ σύνολον καϑόλου Нвб Срв просто нареч