Старобългарски речник
съпрѧстьнкъ 
съпрѧстьнкъ -а м Съпричастник, съучастник, съобщник маш бо ꙙсть ѹꙙстꙗ родьства. огн҄ьнааго.  сьпрꙙстьнкъ с отꙿцѹ твомѹ дꙗволѹ С 12.4  бѫдѫ съпрꙙстьнкъ хрстосѹ С 225.24—25 гласъ бꙑстъ сь небесе глаголꙙ. рабе вꙑшьн҄ѣаго  съпрꙙстьне хрстовъ артемоне С 235.26 Сънаследник. нъ  бѣсовьскꙑѧ плькꙑ. хсомъ дѣствомъ врѣждаѭтъ. к н҄мже вьпѭште молмъ сꙙ. небеснааго цѣсарьства сьпрꙙстьнц мъ бꙑт С 543.9 Изч С Гр συγκληρονόμος συγκοινωνός сьпрꙙстьнкъ съпрꙙстьнкъ Нвб съпричастник остар ОА ВА ЕтМл РРОДД