Старобългарски речник
съпрсносѫщьнъ
съпрсносѫщьнъ
-ꙑ
прил
Според християнското учение за лицата на Света Троица — който съществува вечно заедно с останалите двама, еднакво вечен с другите две божествени начала
бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ. мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно. въ обль своемь. съпрсносѫщьнѹмѹ. беꙁврѣменъно. бесконеьно. беꙁлѣтъно. съпрѣстольно. оцю дхѹ прѣстѹмѹ
СЕ
67а 8—9
Изч
СЕ
Нвб
Срв
присно
остар