Старобългарски речник
съпрмьнкъ 
съпрмьнкъ -а м Този, който приема, получава нещо заедно с другиго; съпричастник  вѣьнꙑхъ благꙑн҄ь. ѧже ѹготова богъ любꙙштмъ . да нꙑ съпрмнкꙑ сътвортъ хс бгъ. прѣстꙑѧ рад матере го стꙑѧ богородцꙙ С 123.30— 124.1  раꙁгнѣвавъ сꙙ погѹб  глагол҄ꙙ. съпрмьнкъ бѫд надълежꙙшт съмрьт алеѯанꙿдровѣ.  съконьа въ сповѣдан мѫенꙗ С 160.30—161.1 Изч С Гр συμμέτοχος съпрмнкъ Нвб Срв приемник ОА ВА ЕтМл БТР