Старобългарски речник
съпоспѣшьнкъ
съпоспѣшьнкъ
-а
м
Помощник, помагач, съучастник
добр обьштьнц пеал. съпоспѣшнц мольбꙑ
С
96.30
днъ же нѣкꙑ отъ н҄хъ хотꙙ съспоспѣшнкъ [погр. вм. съпоспѣшьнкъ] свохъ ѹгаст бѣшень. въсхватвъ съ ꙁемьѧ камꙑкꙿ. врьже на главѫ прѣподобьнааго
С
557.29
Изч
С
Гр
συνεργός
съпоспѣшнкъ
Нвб
Срв
поспешник
книж
остар
ВА