Старобългарски речник
съпожт 
съпожт -съпожвѫ -съпожвеш св Поживея заедно с някого сьпожвъ сь н҄м. ꙗдꙑ же  пѧ съ аплⷭ҇ꙑ до етꙑрь десꙙтъ дьнї.  вьꙁде на небеса С 11.23 Изч С сьпожт Нвб Срв поживея