Старобългарски речник
съподобт сѧ 
съподобт сѧ -съподоблѭ сѧ -съподобш сѧ св 1. Сподобя се, придобия, удостоя се с нещо да достоно жвъ. по ꙁаповѣдемъ твомъ. едноѧдааго сна твоего. съподобтъ сѧ рѧдѹ стꙑхъ твохъ СЕ 81b 22 любш л съподобт сѧ аћлъскѹмѹ обраꙁѹ. і прѧстт сѧ вь лкъ мьншъскъ СЕ 86b 22 ꙇ да съподобтъ сѧ нбсънѹмѹ црствѹ СЕ 95а 24 тѣмже  равьноьстьнѹ вѣньцѹ славꙑ съподобшꙙ сꙙ С 82.24 нѣсмъ сꙙ ште съподоблъ благодѣт С 171.23—24  свꙙтааго освѣштенꙗ съподобвъ сꙙ С 186.7— 8 нъ  бол҄ьшꙙѧ съподоб сꙙ ьст. пастѹхъ бꙑвъ словесънꙑмъ овцамъ владꙑьнꙗмъ С 526.29 2. В съчет. с инф. на друг глагол — получа възможност да извърша действието, което той означава бьдте ѹбо на вьсѣко врѣмѧ молѧште сѧ. да съподобте сѧ ѹбѣжат въсѣхъ схъ хотѧштхъ бꙑт.  стат прѣдъ сномъ лвскомь М Лк 21.36 З А СК да ѣкоже онъ съподоб сѧ. твое благодѣт насладт сѧ СЕ 16b 7 кѹпꙿно съ стꙑм мѫенкъ. съподобста сꙙ прѧт небесьско цѣсарьство С 213.19 тъ бо стъ мръ нашъ мѹже съподобмъ сꙙ. наслаждат сꙙ вьсегда. благодѣтьѭ самого хрстоса С 251.27—28 М З А СК СЕ С Х Гр ἀξιόομαι καταξιόομαι κατισχύω γίγνομαι Вж. при съподобт Нвб