Старобългарски речник
съпобрат 
съпобрат -съпоборѭ -съпобор҄еш св Подкрепя някого в борбата, застана редом съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен.  поѹст ѧ да сꙙ помолꙙтъ владꙑцѣ хсѹ. да съпоборетъ ꙁа стнънѫѭ  правѫѭ вѣрѫ С 189.1 Изч С Гр συμμαχέω Нвб Срв поборя ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА