Старобългарски речник
съплѣтат
съплѣтат
-съплѣтаѭ
-съплѣташ
несв
1. Свързвам, съединявам, сплитам заедно [образно]
сіце бо съплѣтаетъ. съмꙑслꙑ нашѧ. ꙇ творітъ вьсѧ нꙑ. да бѫдемꙶъ тѣло едіно. понеже вьсі. отъ едіного тѣла прмлемъ
К
9b 6
Срв.
С423.26
2.
Прен. Правя, създавам сплетни, измами и под
ѹста твоѣ ѹмьножішѩ ꙁълобѫ. ї ѩꙁꙑкъ твоі съплѣтааше лъщеньѣ
СП
49.19
бо въ срдці беꙁаконнъе дѣлаете на ꙁемлі. неправьдѫ рѫкꙑ вашѩ съплѣтаѭтъ
СП
57.3
Изч
СП
К
С
Гр
συμπλέκω
περιπλέκω
Вж. при
съплтат
Нвб