Старобългарски речник
съплест 
съплест -съплетѫ -съплетеш св 1. Изплета, направя нещо с плетене, сплета ꙇ съплетъше вѣнецъ отъ трънѣ въꙁложшѧ на главѫ его М Мт 27.29 З А СК ꙇ облѣшѧ  въ прапрѫдъ. ꙇ въꙁложшѧ на нь съплетъше тръновъ вѣнецъ М Мк 15.17 З А СК ꙇ вон съплетъше вѣнецъ отъ трънѣ. въꙁложшѧ на главѫ емѹ М Йо 19.2 З А СК 2. Вплета в плетеница, съединя във верига ꙗкоже бо вь вергахъ ꙁлатахъ. пртокꙑ дрѹгъ дрѹꙁѣ сьплетенъ. дно дного дръжтъ сꙙ сьплетенꙑхъ кождо С 318.15—16 съплетенаꙗ ср мн τὰ συμβεβλημένα Брънки, халки [от верига] дно дного дръжтъ сꙙ сьплетенꙑхъ. кождо. съвъкѹплено отъ кождо комьждо С 318.17 3. Прен. Окова, обезсиля ꙗко надеждꙙ го бѣсꙑ съплетенꙑ сѫтъ С 158.15 Изч М З А СК С Гр πλέκω συμβάλλω сьплест Нвб сплета ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА