Старобългарски речник
съплескат 
съплескат -съплещѫ -съплещеш св 1. Създам, извая, сътворя съплеска богъ спръва ловѣка. обою бꙑстъ съплескан. сътворвъ бо сь ловѣка по кап наше  по обраꙁѹ С 308.16—17 тво бо то г сътворьшааго.  отъ не сѫштхъ насъ сьставьша.  съплескавъша.  падъшꙙ пакꙑ.  съкрѹшеномъ бꙑвъшемъ. въставт  съплескат С 342.14—15, 16—17 2. Прич. мин. страд. като същ. съплескано ср ед Нещо недействително, измислено тѫжен҄ь вьсе отъложьше. мѫжьскꙑ глагол҄емаа раꙁѹмѣте. (не бо сьпле) не бо съплескано ко. л блꙙдьно вашмъ слѹхомъ вьнꙙт мол҄ѫ. нъ стнꙿнааго рад словесе С 533.1 Изч С Гр πλάσσω πλαστουργέω ἀναπλάσσω Нвб Срв сплескам ’оформя нещо плоско’