Старобългарски речник
съпасьнъ 
съпасьнъ -ꙑ прил 1. Спасителен, който води до духовно спасение ꙇ сма подажд хе бже нашъ. даѩ ма вꙿсѣ прошенѣ спсънаа СЕ 10а 13 покрꙑ ѩ отъ сѣте. непрѣꙁннъ. ѹстро ѩ въ прстанщ спѣнѣмь СЕ 18b 17 тꙑ влко вꙿсѣхъ бже спе нашъ ... вꙿсь послѣдьн. ꙇ велкꙑ. ꙇ спсънъ СЕ 64а 26 ꙇ кромѣ съпасънꙑмь ꙇꙁвѣстънꙑмь ꙇспꙑтаньемь ꙁаконꙿнꙑмь. пріемлѫ прѣжде елко отъ ба власть пріемъше. добрѣ іꙁвѣдѫштеі К 1b 33 отъ такого беꙁѹмꙗ отъстѫпт.  на съпасъно прѣт проповѣдан С 29.26  въ того мѣсто вьвест богопоꙁнан съпасьно освꙙтт мръ. прогнат скврьнѫ.  стꙑдость С 329.19 с бо вьса бꙑшꙙ. да отънемьѧ грѣхъ мрѹ. агньцъ  снъ бож. вол҄еѭ на сьпасьнѫѭ страсть съ вам прдетъ С 331.26 къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже древь вьселвъше сꙙ вь него. осльпень грѣховьно. отьмꙑт тѣмь прораꙁѹмѣваѧ С 560.15 на вьсѣко врѣмꙙ добро  съпасно покаан. дръжꙙштмъ сꙙ го С 390.4 2. Който се отнася до Спасителя [Исус Христос] не о себѣ бо бъⷭ҇і спсенаѣ мѫка. нъ съмотрѣѭштімъ спсьнѫѭ мѫкѹ К 10b 15 стааго епфаніѣ. архепіскѹпа кѵпрьскааго. о погребен тѣла гнѣ. і ба нашего іѵ ха ... ꙇ о сьні гі нашего гробьнѣмь. по съпаснѣ мѵцѣ дівъно бꙑвъшю К 12а 35 есе намъ прде вьꙁлюбьно  сьпасно праꙁденьство. вьскрѣсьнꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха С 486.25 проповѣдмъ сьпасьнааго дьн памꙙт С 479.12 3. Като същ. съпасьно ср ед σωτηρία Спасение, духовно възвисяване како бо не богатъ вьсемѹ мрѹ жꙁнь. съпасъно сътꙙжавъ С 453.18 СЕ К С Гр σωτήριος σωτηριώδης σωτηρία ὁ πρὸς σωτηρίαν διὰ πάϑους съпасенъ съпасънъ сьпасьнъ съпаснъ сьпаснъ Нвб Срв спасен ОА ВА АК НТ ДА