Старобългарски речник
съпасъ
съпасъ
-а
м
1. Спасител, избавител, закрилник
ꙇ въꙁдрадова сѧ дхъ мо о бѕѣ спсѣ моемь
М
Лк 1.47
З
А
СК
съ пріметъ благословественъе отъ гѣ. мілостꙑнѫ тъ ба спа своего
СП
23.5
въсклікнѣмъ бѹ спѹ нашемѹ
СП
94.1
Срв.
С319.12
гі бже вꙿсѣмъ творье. ꙇ влко ꙇ творье благост. ꙇ спе вꙿсѣмъ комъ
СЕ
23а 9
тꙑ бо ес црь мрѹ. спасъ дшамъ нашмъ
СЕ
12b 20
гі бже нашъ. тꙑ любьв съвръштель ... ꙇ вꙿсѣмъ спсъ. подажд намъ любовь своѭ
СЕ
11а 8
бже спе нашъ. давъ отъпѹщене грѣховъ
СЕ
75b 8
антоннъ глагола. како можетъ съпасъ бꙑт тъ. же бꙑстъ распꙙтъ. съмрьть прѧ
С
155.16
2. В християнството — едно от наименованията на Божия син Исус Христос
ѣко род сѧ вамъ дьнесь спсъ. ꙇже естъ хъ гъ. въ градѣ двѣ
М
Лк 2.11
З
А
сам бо слꙑшахомъ вѣмъ. ѣко сь естъ въ істнѫ спсъ мра хъ
М
Йо 4.42
З
А
сего рад сповѣдѧтъ сѧ тебѣ людїе въ вѣкꙑ вѣка. млтвам бцѧ спсе
Е
26а 18
тѧ молмъ влко клюⷠ҇е. оца га ба спа нашего сха
СЕ
61b 17
да осѫдітъ сѧ то же бѹ і спсѹ нашемѹ ісхѹ въпрошенѹ бꙑвъшю
К
2b 6
г їс хсе спсе вьсѣхъ лкъ. ѹслꙑш мене покаж ѹдеса своꙗ
С
3.25
кꙑ отъвѣтъ бѫдетъ вамъ. въ славънꙑ велкꙑ дьнь пршьствꙗ спса нашего їс хса
С
107.23
анꙿтонінъ глагола. кꙿто стъ хс. алеѯандръ рее съпасъ мра вьсего
С
155.13
дѣт съпаса сьрѣтошꙙ акꙑ сумеѡна. вѣ вь рѫкѹ мѣсто постьлашꙙ
С
326.13
на сьреброльбьстве ѹклон сꙙ. сего дѣльма осльпе ѹмомъ съпаса свого прѣда
С
413.10
водѫ крьвь сто отъ прободенꙑхъ ребръ свохъ спсъ
С
483. 18
аще бо съобраꙁенъ бꙑстъ подобю съмрът самого спса. въскръсенꙗ съподобш сѧ
Х
I Вб 1
3. Средство за спасение
горко сладько сътворвъ ловѣьно. на цѣлбѫ прѣложвъ ... дрѣвѣнꙑ врѣдъ на съпасъ прѣложвъ
С
430.22
М
З
А
СК
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Х
Гр
σωτήρ [вар. ᾿Ιησοῦς]
ϑεός
ἐπίσκοπος
δοτήρ
σωτηρία
Нвб
спас ’спасител’
остар
ОА
ВА
ЕтМл
РРОДД
Срв
спасник ’спасител’
диал
ДА
Спас
м
ЛИ
Спаса
ж
ЛИ
Спасе
м
ЛИ
Спасен
м
ЛИ
Спасена
ж
ЛИ
Спасенка
ж
ЛИ
Спасун
м
ЛИ
Спасуна
ж
ЛИ
Спасунка
ж
ЛИ
Спасимир
м
ЛИ
СтИл,РЛФИ