Старобългарски речник
съпасъ 
съпасъ м 1. Спасител, избавител, закрилник ꙇ въꙁдрадова сѧ дхъ мо о бѕѣ спсѣ моемь М Лк 1.47 З А СК съ пріметъ благословественъе отъ гѣ.  мілостꙑнѫ тъ ба спа своего СП 23.5 въсклікнѣмъ бѹ спѹ нашемѹ СП 94.1 Срв. С319.12 гі бже вꙿсѣмъ творье. ꙇ влко ꙇ творье благост. ꙇ спе вꙿсѣмъ комъ СЕ 23а 9 тꙑ бо ес црь мрѹ.  спасъ дшамъ нашмъ СЕ 12b 20 гі бже нашъ. тꙑ любьв съвръштель ... ꙇ вꙿсѣмъ спсъ. подажд намъ любовь своѭ СЕ 11а 8 бже спе нашъ. давъ отъпѹщене грѣховъ СЕ 75b 8 антоннъ глагола. како можетъ съпасъ бꙑт тъ. же бꙑстъ распꙙтъ.  съмрьть прѧ С 155.16 2. В християнството — едно от наименованията на Божия син Исус Христос ѣко род сѧ вамъ дьнесь спсъ. ꙇже естъ хъ гъ. въ градѣ двѣ М Лк 2.11 З А сам бо слꙑшахомъ  вѣмъ. ѣко сь естъ въ істнѫ спсъ мра хъ М Йо 4.42 З А сего рад сповѣдѧтъ сѧ тебѣ людїе въ вѣкꙑ вѣка. млтвам бцѧ спсе Е 26а 18 тѧ молмъ влко клюⷠ҇е. оца га ба  спа нашего сха СЕ 61b 17 да осѫдітъ сѧ то же бѹ і спсѹ нашемѹ ісхѹ въпрошенѹ бꙑвъшю К 2b 6 г їс хсе спсе вьсѣхъ лкъ. ѹслꙑш мене  покаж ѹдеса своꙗ С 3.25 кꙑ отъвѣтъ бѫдетъ вамъ. въ славънꙑ  велкꙑ дьнь пршьствꙗ спса нашего їс хса С 107.23 анꙿтонінъ глагола.  кꙿто стъ хс. алеѯандръ рее съпасъ мра вьсего С 155.13 дѣт съпаса сьрѣтошꙙ акꙑ сумеѡна.  вѣ вь рѫкѹ мѣсто постьлашꙙ С 326.13 на сьреброльбьстве ѹклон сꙙ. сего дѣльма осльпе ѹмомъ  съпаса свого прѣда С 413.10 водѫ  крьвь сто отъ прободенꙑхъ ребръ свохъ спсъ С 483. 18 аще бо съобраꙁенъ бꙑстъ подобю съмрът самого спса.  въскръсенꙗ съподобш сѧ Х I Вб 1 3. Средство за спасение горко сладько сътворвъ ловѣьно. на цѣлбѫ прѣложвъ ... дрѣвѣнꙑ врѣдъ на съпасъ прѣложвъ С 430.22 М З А СК Е СП СС СЕ К С Х Гр σωτήρ [вар. ᾿Ιησοῦς] ϑεός ἐπίσκοπος δοτήρ σωτηρία Нвб спас ’спасител’ остар ОА ВА ЕтМл РРОДД Срв спасник ’спасител’ диал ДА Спас м ЛИ Спаса ж ЛИ Спасе м ЛИ Спасен м ЛИ Спасена ж ЛИ Спасенка ж ЛИ Спасун м ЛИ Спасуна ж ЛИ Спасунка ж ЛИ Спасимир м ЛИ СтИл,РЛФИ