Старобългарски речник
съпаст сѧI
съпаст сѧ
-съпадѫ сѧ
-съпадеш сѧ
св
1. Падна отвисоко на земята
въстрꙙсе сꙙ. огн҄ь велкъ наꙙ жешт . ꙗкоже съпадъшѹ сꙙ мѹ съ конꙗ ѹмрат
С
221.28
2.
Прен. Загина, умра
аб же пркосновен топлотꙑ. пльт го растаавъш. любꙙ же жꙁнь съпаде сꙙ. беꙁаконꙿновавъ вътъште
С
93.16
Изч
С
Гр
πίπτω
Нвб
Срв
спадна си ’сляза’
диал
ДА