Старобългарски речник
съпастII
съпаст
-съпасѫ
-съпасеш
св
1. Спася; избавя от опасност, заплаха
мене моего рад прѣтръпѣвꙑ же до коньца сь спнъ бѫдетъ
М
Мт 10.22
З
А
вдѧ же вѣтрꙑ крѣпькꙑ ѹбоѣ сѧ. ꙇ наенъ ѹтапат воꙁъп глѧ. г спс мѧ
М
Мт 14.30
З
А
СК
ꙇнꙑ спсе себе л не можетъ спст
М
Мт 27.42
З
А
СК
остан да вдмъ. аще прдетъ лѣ спстъ его
М
Мт 27.49
З
А
СК
оте спс мѧ отъ годнꙑ сеѩ
М
Йо 12.27
З
А
СК
Б
спі мѩ отъ ѹстъ лъвовъ. і отъ рогъ інорожъ съмѣренъе мое
СП
21.22
ꙁбав мѩ отъ творѩщхъ беꙁаконенье. отъ мѫжь крьвъ спі мѩ
СП
58.3
спе ѩ ꙁдрѫкꙑ ненавідѩщіхъ. ї ꙁбаві ѩ іꙁдрѫкъ врагъ
СП
105.10
съпасꙑ еклѫ отъ огн҄ѣ. отꙿ поꙁоршта. отъ ꙁвѣр
С
179.10
2. В християнството за Бог — спася, избавя от греха, осигуря вечен живот
родіт же сна. нарееші мѧ емѹ съ. тъ бо спсетъ люді своѩ отъ грѣхъ хъ
А
Мт 1.21
СК
ꙇ сп гі рабꙑ своѩ
СЕ
5b 19
ꙁастѫп сп помлѹ. съхран нꙑ бже твоеѭ благодѣтѭ
СЕ
61а 23
на се бо сънде спст хотѧ. родъ ль
СЕ
86а 12
мат бѹ благолⷭ҇овленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ ... ада спасеш мѧ
ТФ
А 16
прѣданъ бо ісъ. ꙇ вьселенѫѭ вьсѫ съпаслъ естъ
К
3b 40
не прде снъ ловѣьскꙑ погѹбтъ нъ въꙁскатъ съпастъ погꙑбьше
С
346.28
помоꙃ м г бе мо. сп мѧ по мсⷧ҇т твое
Р
VII 4.32
3. Излекувам, изцеря някого от болест
глаше бо вь себѣ. аще токмо пркоснѫ сѧ рꙁꙑ его спсна бѫдѫ
М
Мт 9.21
З
А
СК
ꙇ молѣше мъного глѧ. ѣко дъшт моѣ на коньнѣ естъ. да пршедъ въꙁлож на нѭ рѫцѣ. да спсна бѫдетъ ожветъ
М
Мк 5.23
З
глаше бо. ѣко аште пркоснѫ сѧ понѣ(нѣ) рꙁѣ (е)го спсна бѫдѫ
М
Мк 5.28
З
А
СК
У
дъшт вѣра твоѣ спстѧ
М
Мк 5.34
З
А
СК
У
г аште ѹсъпе спснъ бѫдетъ
М
Йо 11.12
З
А
СК
Н
сътънкѹ же етерѹ рабъ болѧ ꙁълѣ ѹмрааше ... слꙑшавъ же о сѣ. посъла къ немѹ старъцѧ юдескꙑ. молѧ да пршедъ спстъ раба его
М
Лк 7.3
З
А
СК
помлѹ ка сего. вьпѭщааго дъноѭ ... прѣстаа брце помлѹ. ꙇ сп раба бжѣ сего
СЕ
36b 14
М
З
А
СК
Б
Н
У
СП
СЕ
ТФ
К
С
Р
Х
РН1
Гр
σῴζω
διασῴζω
Нвб
спася [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
БТР
АР
ДА
Срв
Спасикамен
МИ
ВП,ТО