Старобългарски речник
съпастI 
съпаст -съпадѫ -съпадеш св 1. Падна, устремя се отвисоко надолу към земята абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего. ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе М Мт 24.29 А СК Н 2. Поваля се, рухна страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого С 33.15 3. Прен. Загубя предишното си положение, власт; отпадна дажд ꙁаклнане мое ... вождю ꙁълѹмѹ. ꙇ вꙿсѣмъ хрантелемъ его. съпадъшмъ съ нмъ. съ вꙑшънѧѩ свѣтълост СЕ 51b 10 бѣжмъ кꙑенꙗ гоже дѣлꙗ прьво сьпаде. старѣшна беспльтънꙑхъ С 340.7—8 4. Прич. мин. деят. a) Като прил. съпадъ a) ἐκπεσών Който е отпаднал, изгубил сили, отслабнал [образно] ꙁаклнаѭ тѧ съвръженꙑ. отъ вꙑшьнѧѩ свѣтълост ... ꙁаклнаѭ тѧ. ꙇ вꙿсѭ съпадъшѫѭ твоѭ слѫ СЕ 52а 6 b) съпадъше м мн οἱ πεπτοκότες Падналите, отпадналите от вярата [образно] съпадъшхъ вьꙁдвгошꙙ. сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ С 97.13—14 Изч М А СК Н СЕ С Гр πίπτω συμπίπτω καταπίπτω сьпаст Нвб спадна ОА ВА НТ БТР АР ДА