Старобългарски речник
съпасовъ 
съпасовъ прил притеж Който се отнася до Спасителя [Исус Христос] т беꙁ ѹма гнѣвате сꙙ на младенштꙙ. т вамъ сѫдѧ бѫдѫтъ по съпасовѹ словес С 325.13 Божи, който се отнася до Бога.  по ꙁаповѣдемь съпасовомъ жт нанаѭштмъ С 513.17 сълаꙁъ съпасовъ τοῦ σταυροῦ οἰκονομία Сваляне на Исус Христос от кръста на разпятието прьвѣ бо пршьствꙗ хва.  сьлаꙁа спасова.  само мꙙ сьмрьт С 487.10— 11 Изч С Гр τοῦ Σωτῆρος τοῦ Κυρίου спасовъ Нвб спасов остар ВА Срв Спасов ден НТ Дюв НГер ЕтМл ДА Спасевец МИ Спасов кладенец МИ Спасевица МИ Спасово парче МИ ЙЗ,МИПан Спасов ФИ Спасев ФИ СтИл,РЛФИ