Старобългарски речник
съпастел҄ь 
съпастел҄ь -ꙗ м Спасител, избавител, закрилник  не оставі мене бже съпасітелю мо СП 26.9 ѹслꙑш нꙑ бже сплю нашъ. ѹпъванье вьсѣхъ кьнецъ ꙁемⷧѩ  сѫщіхъ вь морі далее СП 64.6 помоѕі намъ бже сплю нашъ СП 78.9 В християнството — едно от наименованията на Божия син Исус Христос.  вїдѣхомъ  съвѣдѣтелъствѹемъ. ѣко ѡцъ посла сна своего. спстелѣ въсемѹ мрѹ Е 37а 7 бже сптелю нашъ. съподобле подъ кровъ ꙁакьхеовъ вьнт СЕ 14b 10 дьнесь же въ старꙑхъ мѣсто. несъмꙑслънꙑхъ отроці сърѣтѫ спсітелѣ. ѣко сѵмеонъ. ꙇ вѣтвье постілашѧ К 1а 35  ꙗввъ сꙙ мъ съпастел҄ь рее. ꙁволен ваше добро. нъ же сътрьптъ до коньца. тъ съпасетъ сꙙ С 70.29—30 съпастелю вьнеꙁаапъ растрьгнѫвъшѹ вьсе адово рѣво.  бꙑвшѹ прьвородьцѹ въ мрьтвꙑхъ  вь ꙁаклюенꙑѧ двьр вьлѣꙁъшꙋ къ ѹекомъ (!) свомъ С 498.22 Е СП СЕ К С Гр σωτήρ съпасітель Нвб спасител ОА ВА АК Дюв ЕтМл БТР АР