Старобългарски речник

съпастел҄евъ

съпастел҄евъ прил притеж Спасителев, който се отнася до Спасителя [Исус Христос] о скѹшен спстелевѣ М 76а 13 Срв. З129а 9 Изч М З Гр τοῦ σωτῆρος Нвб спасителев остар ВА ЕтМл