Старобългарски речник
съоблѣщ 
съоблѣщ -съоблѣкѫ -съоблѣеш св Облека някого по подобие на друг [образно] ѡблъкъше сѧ въ обраꙁъ нестьлѣнꙿна. ꙇ вѣръна женха. съхранте сѧ. въ кротост. ꙇ цѣломѫдрь. аще бо есте съоблъен. вамъ напасть не ѹдоблѣетъ СЕ 97b 4—5 Изч СЕ Гр ἐνδύομαι Нвб Срв облека ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА