Старобългарски речник
сънѧт 
сънѧт -съньмѫ -съньмеш св 1. Снема, сваля не дѣте да вдмъ. аште прдетъ лѣ сънѧтъ его М Мк 15.36 З ꙇ сънемъ е обтъ е плаштанцеѭ. ꙇ полож е въ гробѣ сѣенѣ М Лк 23.53 З  сънемъше съ дрѣва блаженааго кодрата. въврьгошꙙ  вь темнцѫ С 111.3 повелѣ же анупатъ сънемъше ꙗ прѣдат сѣьцамъ С 114.14 многѹ же асѹ прѣбꙑвъшѹ.  огню нкакоже пркоснѫвъшѹ сꙙ мъ. повелѣ анупатъ сънемъше  отъ сковрадꙑ ... меемъ главѫ мѹ отъсѣшт С 118.29 пршъдъ же на гольгоно мѣсто. сънꙙтъ бога въ пльт отъ дрѣва.  полагатꙿ на ꙁем въ пльт бога нага С 455.30 2. Съблека, махна от себе си моⷧ егꙿда сънѧт кѹкѹль СЕ 100а 8 а се женамъ кѹкѹлю сънѧт СЕ 100а 25 Образно. остхъ дѹшѫ отъ невѣрьствꙗ. сьнꙙхъ с распьрьнѫѭ вѣдь С 511.15 М З СЕ С Гр καϑαιρέω κατάγω καταφέρω αἴρω ἀποδύομαι сънꙙт сьнꙙт Нвб снема [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР