Старобългарски речник
сънѣст 
сънѣст -сънѣмь -сънѣс св 1. Изям, погълна како вънде въ храмъ бж. пр аватар архере. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоѣше ѣст М Мк 2.26 З, А. Срв.Мт 12.4 М З блаженъ же сънѣстъ обѣдъ въ цсрств бж М Лк 14.15 З побьенъ бꙑхъ ѣко сѣно съше срдце мое. ѣко ꙁабꙑхъ сънѣст хлѣбъ мо СП 101.5  пріѩстішѩ сѩ вельфѣгорѣ.  сънѣсѩ жрътвѫ мрътвꙑхъ СП 105.28 трѹдꙑ плодъ своїхъ сънѣс. блаженъ ес ї добро тебѣ бѫдетъ СП 127.2 Образно. аꙁъ есмь хлѣбъ жвꙑ съшедꙑ снбсе. аште кто сънѣстъ отъ хлѣба сего жвъ бѫдетъ въ вѣкъ М Йо 6.51 З А аште не сънѣсте плът сна лс(кааго).  пете кръве его. жвота не мате вь себѣ М Йо 6.53 З А 2. Вкуся, опитам ꙇ отъвѣштавъ съ рее е. къ томѹ отъ тебе въ вѣкъ нктоже плода не сънѣстъ М Мк 11.14 З 3. Прен. Причиня някому страдание, мъка; измъча ѣко жалость домѹ твоего сънѣстъ мѩ. ї поношеніѣ поносѩштеіхъ тебѣ нападѫ на мѩ СП 68.10 Срв.Йо 2.17 М З А пасхѫ сънѣст τὸ πάσχα ἐσϑίω Отпразнувам празника Пасха къде естъ обтѣль деже пасхѫ съ ѹенкꙑ свом сънѣмъ М Мк 14.14 З. Срв.Лк 22.11 М З М З А Е СП Гр ἐσϑίω κατεσϑίω сьнѣст сьнѣсті Нвб Срв ям, [по]ям, [из]ям