Старобългарски речник
сънѣдень
сънѣдень
-ꙗ
ср
Храна, ядене, изяждане
сокаѧ стѣшꙙ васъ сѫтъ. же сѫтъ раб ловѣьст. ꙗко въ дворѣхъ ꙁакалаѭтъ стѣ на сьнѣден ловѣкомъ. а не бѣсомъ
С
116.4
страдавъше то тѣло. водамъ ꙁвѣрьмъ птцамъ прѣдахъ на сьнѣдень
С
528.13—14
Изч
С
Гр
μετάληψις
βορά
сьнѣдень
сьнѣден
Нвб
снядение, снедание
остар
ВА