Старобългарски речник
сънѣдат
сънѣдат
-сънѣдаѭ
-сънѣдаш
несв
1. Изяждам, поглъщам
вꙑ же кѹмромъ беꙁъѹвьствьномъ. жърѫште прѣдъ народомъ. не срамьꙗте сꙙ. ꙗко каменію ꙁакалаѭште вꙑ сънѣдате
С
116.8
влъкъ мо вьсптан сьнѣдатъ
С
247.20
2.
Прен. Причинявам някому зло, ощетявам, разорявам
горе вамъ кънгъѩ. фарсѣ. ꙇ ѵпокрт. ѣко сънѣдаате домꙑ въдовцъ
М
Мт 23.13
ЗI.
Срв. Лк 20.47
М
З
А
СК
н лі раꙁѹмѣѭтъ въсі дѣлаѭштеі беꙁаконньѣ. сънѣдаѭще люді моѩ. въ хлѣба мѣсто ба не пріꙁъвашѩ
СП
52.5
Срв.
СП13.4
Изч
М
З
А
СК
СП
С
Гр
κατεσϑίω
ἐσϑίω
κατανέμομαι
сьнѣдат
Нвб
Срв
снидам
диал
ДА