Старобългарски речник
сънѹꙁьнъ
сънѹꙁьнъ
-ꙑ
прил
същ
сънѹꙁьн
м
мн
κάτοικοι
Конници; хора, яхнали коне
ꙗкоже се пол҄е сътворено бѣ. кон҄емъ тешт. то прѣтворьшѹ мраꙁꙋ го съмръꙁъше сꙙ велм. пѣш сънѹꙁн по н҄емѹ хождаахѫ
С
90.7—8
Изч
С
сънѹꙁнъ
Нвб
Ø
