Старобългарски речник
сънть 
сънть -ꙗ ср 1. Снизхождение; слизане, спускане надолу [от небесата на земята, от земята в ада] сѹгѹбо дьнесь прішестіе гне. сѹгѹбо съмотренье. сѹгобо лвколюбьствіе сѹгѹбо сънітьее въ кѹпѣ же і съмѣренье сѹгобо. къ комъ посѣштенье отъ небесе на ꙁем. отъ ꙁемлѧ подъ ꙁемлѫ. бъ пріходтъ К 12b 39 Срв. С449.3 сѹгѹбь сьнт. въкѹпѣ же сьмѣрен. сѹгѹбо къ ловѣкомъ посѣштен С 449.3 слово стааго епфанꙗ ... о сьнт г нашего. гробьнѣꙗмь С 447.30 Срв. К12а 34— 35 ꙿто  мꙑсль сьнтю го. же въ адъ С 459.21 2. Сражение, битка ꙗко нѣкоторꙑ доб вонъ пъваѧ своѭ слѭ. на сьнт ратьнкъ. прѣд дꙑ грьдѣ на ратьнкꙑ. вьꙁратъ кръстъ на лц покаꙁаѧ ѹстрашатъ ратьньскъ плъкъ С 105.12 Изч К С Гр κατάβασις ἀντιπαράταξις [вар. παράταξις] съніть сьнт Нвб Ø