Старобългарски речник
сънт сѧ 
сънт сѧ -съндѫ сѧ -съндеш сѧ св 1. За мнозина — съберем се заедно, на едно място, стечем се ꙇ вѣсѧ са къ архереов. ꙇ съндѫ сѧ къ немѹ въс архере ꙇ старьц  кънжънц М Мк 14.53 З вьс бо съшедъше сꙙ попове же  клрц. облаш же  рънорꙁьц.  гѹмен сътворшꙙ праꙁдьнкъ велкъ С 219.19 ѹтрѹ же бꙑвъшѹ вьс сьндошꙙ сꙙ крьштен С 236.7 Дойдем, пристигнем заедно. ѣко се црі ꙁемн собьрашѩ сѩ. сънідѫ сѩ въкѹпѣ СП 47.5 гі бже клюбꙿе. плодꙑ ѩже ес далъ намъ. ꙇхъже съндошѧ сѧ раб тво жѧтъ СЕ 12b 25  ведом къ пакостьнкомъ сего ѱалма глаголаахѫ.  вьс сьндошꙙ сꙙ вдѣтъ С 73.17 2. Прич. мин. деят. като същ. съндъше сѧ м мн οἱ συνελϑόντες Тези, които са дошли на едно място; събралите се. да ждъ мръ народѹ. прм потꙑ съшъдъшмъ сꙙ. прм града молꙙштꙙ сꙙ тво прьст С 512.28—29 3. Срещна се с някого в бой, вляза в сражение л кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште слънъ естъ. съ десѧтѭ тꙑсѫштъ сърѣст грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма (тъ)тꙑсѫштама на нь М Лк 14.31 З деш бо на рать  сьндеш сꙙ.  не въꙁможеш стат протвѫ врагомъ свомъ С 195.10 нарее дьнь вь ньже сьндетъ сꙙ сь ратьнкꙑ. съшедъшꙋ же сꙙ мѹ не може стат протвѫ ратнкомъ С 196.12 М З СП СЕ С Гр συνέρχομαι ἔρχομαι συνάπτω συμβάλλω съніт сѩ сьнт сꙙ Вж. при сънт Нвб