Старобългарски речник
сънабъдѣт 
сънабъдѣт -сънабъждѫ -сънабъдш св 1. Спася, избавя  потомь пргваждатъ сꙙ на дрѣвѣ крьстьнѣѣмь. страждꙙ мръскааго рад съпасенꙗ. сьнабьдѣт мръ погꙑбъшь. по прѣльштеню дꙗволю С 11.13  не давъ мꙿ пакост прѧт. ꙁбаввꙑ дан҄ла отъ ѹстъ львовъ.  сьнабьдѣвꙑ мѡусѭ отъ рѫкꙑ фараѡн҄ꙙ С 179. 8—9 доброьств боꙁ.  освѣштан богꙑн҄ꙙ артемдꙑ. т тꙙ мѫтъ сънабьдѣт С 222.9—10 сꙑнове мо бога мѫтъ ꙗкоже  аꙁъ. же можетъ ѧ сънабьдѣт С 253.21 2. Запазя, защитя, окажа закрила да вьнідетъ прѣдъ тѩ въꙁдꙑханіе окованꙑхъ. по велью мꙑшьцѩ твоеѩ. сънабьді снꙑ ѹмръштвенꙑхъ СП 78.11 3. Прен. Вникна, обърна внимание, забележа вдѣсте многъкратꙑ.  не сьнабьдѣсте. отврьстѣ ѹш  не слꙑшасте С 323.6—7 Изч СП С Гр διασώζω σώζω περιποιέομαι φυλάσσομαι сьнабьдѣт сънабьдѣт Нвб Срв снабдя, снабдявам ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР