Старобългарски речник
съмѫщень
съмѫщень
-ꙗ
ср
беꙁ съмѫщеньꙗ
ἀπερισπάστως
Без смущение, спокойно, непоколебимо
непосагъшꙗ бо пеетъ сꙙ о г рее же на доброобраꙁьно. благопрлежьно къ г бе съмѫштенꙗ
С
375.28—29
Изч
С
съмѫштен
Нвб
смущение
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
смъщение
остар
НГер
ЕтМл
