Старобългарски речник
съмѫщат 
съмѫщат -съмѫщаѭ -съмѫщаш несв 1. Движа, раздвижвам, привеждам в движение съмѫщаѩ глѫбнѫ морьскѫѫ. шюмѹ влънъ его СП 64.8 2. Прен. Смущавам, предизвиквам смут у някого въскѫѭ пеалъна есі дше моѣ.  въскѫѭ съмѫщаеш мѩ СП 41.6 рѣхъ ловѣе то мꙙ съмѫшташ. то м словеса дѣанїмъ дарш. то м велш отъ рѣ вѣроват. ꙗко вдѣ вждѫ С 510.23—24 Бунтувам, подстрекавам, създавам безредие. же отъ дѣства сотонна. наꙙ отъштштат  съмѫштат семѹ върѫенѫѭ црькъве С 281.23—24 СП С Гр ταράσσω συνταράσσω съмѫштат Нвб смущавам [се] ОА ВА АК Дюв БТР АР смъщавам остар НГер ЕтМл