Старобългарски речник
съмѫтт сѧ 
съмѫтт сѧ -съмѫщѫ сѧ -съмѫтш сѧ св 1. Разтърся се, разтреса се, разклатя се відѫшѩ тѩ въдꙑ і ѹбоѣшѩ сѩ. съмѫтішѩ сѩ беꙁдьнꙑ мъножъство шюма водъ СП 76.17 2. Прен. Смутя се, развълнувам се  вдѣвꙑ  плаѫшт.  пршъдъше на ждꙑ раꙁгнѣва сꙙ дѹхомь.  смѫт сꙙ  рее кде положсте  ... съмѫт сꙙ самъ не ꙗкоже мꙑ ѹжастѭ. л пеалѭ съмѫтмъ сꙙ С 315.20, 23, 25 пон҄е  самъ господь нашъ того плака. вдѣвъ бо го съмѫт сꙙ рее.  вѣшта днъ отъ васꙿ прѣдастъ мꙙ С 406.3 Изч СП С Гр ταράσσω ἐμαυτόν ταράσσομαι смѫтт сꙙ съмѫтіт сѩ Вж. при съмѫтт Нвб