Старобългарски речник
съмѧтень 
съмѧтень -ꙗ ср 1. Разклащане, разтърсване на земята [образно] положьшаего дшѫ моѭ вь жвотъ.  не давьшаго во съмѩтенье ногѹ моею СП 65.9 не даждь во съмѩтене ногꙑ твоеѩ СП 120.3 2. Прен. Вълнение, смут, паника правъднꙑ же ѹѹвъ плштъ бѣгаѭштхъ. пꙑтааже (!) кꙑ ꙁвѣтъ сьмѧтеньꙗ того. ꙗко юньць гнѣва спльнь бꙑвъ  їс хлѣва сковъ. гонтꙿ вьсꙙ на толцѣ. ꙗкоже мѹ  въ ꙗтъхѹльнцѫ вьлѣст С 566.2 Изч СП С Гр σάλος сьмѧтень съмѩтенье съмѩтене Нвб смятение книж остар ОА РРОДД смутение остар ВА Срв смущение ср смут м