Старобългарски речник

съмѣт

съмѣт -съмѣѭ -съмѣш несв Смея, осмелявам се, дръзвам, решавам се ꙇ нкътоже не можааше отъвѣштат емѹ словесе. н съмѣ къто отъ дьне того въпрост его къ томѹ М Мт 22.46 ЗI, А, СК. Срв. Мк 12.34 М, З, А;Лк 20.40 М З гла мъ с. прдѣте обѣдѹте. ꙇ нктоже не съмѣаше отъ ѹенкъ стѧѕат его тꙑ кто ес М Йо 21.12 З А СК помѧн кънжънкꙑ. не съмѣвъшѧѩ въꙁѧт. съребра цѣнꙑ его СЕ 49а 21 егда брані бѣшѧ нѫдѧштѧѩ іхъ. ні псалмъ съмѣшѧ решті. на ꙁемі тѹждеі К 7b 6 слъньце распінаемъ вдітъ. ꙇ сьѣт не съмѣетъ К 11а 40 вдꙙште стааго обраꙁѹѭшта сꙙ мꙙтѣахѫ сꙙ. плаѫште сꙙ  нꙿсоже сьмѣѭште решт С 47.27—28  нкомѹ отътол сьмѣт по слънеьнѣѣмъ ꙁаходѣ вьнѣ домѹ свого обрѣст сꙙ С 53.4 дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ. не же съмѣаше къ комѹ блꙁъ прстѫпт С 138.25 аште л  ꙁаконъ прѣстѫпл бꙑшꙙ. како ѹбо сьмѣахѫ же толь страшв прстѫпт С 441.16 М З А СК СЕ К С ЗЛ Гр τολμάω сьмѣт Нвб смея ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА