Старобългарски речник
съмѣрꙗт 
съмѣрꙗт -съмѣрꙗѭ -съмѣрꙗш несв Смирявам, сдържам, подчинявам аꙁъ же вьнегда он огаве творѣахѫ м. облааахѫ сѩ въ врѣтще.  сьмѣрѣахъ постомь дшѫ моѭ СП 34.13 Изч СП Гр ταπεινόω сьмѣрꙗт Нвб Срв смирявам [се] ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР