Старобългарски речник
съмѣрт сѧ 
съмѣрт сѧ -съмѣрѭ сѧ -съмѣрш сѧ св 1. Сниша се; стана по–малък, понисък вьсѣка дьбрь сплънтъ сѧ.  вьсѣка гора  хлъмъ съмѣртъ сѧ М Лк 3.5 З А СК 2. Смиря се; стана смирен, кротък ꙇже бо сѧ съмѣртъ ѣко отроѧ се. тъ естъ боле въ цсрств нбсцѣемъ М Мт 18.4 ЗI А СК оꙁълобленъ бꙑхъ і съмѣрхъ сѩ ꙁѣло СП 37.9 Срв. СЕ76а 20 онѣмѣхъ  съмѣрхъ сѩ і ѹмлъахъ отъ благъ. ї болѣꙁнъ моѣ обнов сѩ СП 38.3 съмѣрхъ сѩ ї спе мѩ СП 114.5 Образно. ѣко съмѣр сѩ въ пръсть дша наша СП 43.26 кацѣмъ же говѣнмъ прѧтъ о трепештꙙ вьꙁрат.  отъкрꙑт тѣло бога сьмѣрьшааго сꙙ вол҄еѭ С 456.21—22 Престана да се гордея. а же вьꙁнесетъ сѧ съмѣртъ сѧ М Мт 23.12 ЗI А съмѣрхъ сѩ вельм гі СП 118. 107 3. Прен. Оздравея, изцеля се ꙇ ѣко съмѣртъ сѧ емѹ тѣло. ꙇ на ѹмъ надетъ. тоⷢ҇да да вьꙁьмеⷮ҇ моⷧ҇ ѿ поⷫ҇.  покаетъ сѧ свохъ грѣхъ СЕ 38а 23 М З А СК СП СЕ С Гр ταπεινόομαι ταπεινόω ἐμαυτόν сьмѣріт сѧ Вж. при съмѣрт Нвб