Старобългарски речник
съмѣрт 
съмѣрт -съмѣрѭ -съмѣрш св 1. Смиря, усмиря някого ѹслꙑтъ (!) бъ  съмѣрітъ ѩ. сꙑ прѣжде вѣкъ. нѣстъ бо імъ ꙁмѣненьѣ. ѣко  не ѹбоѣшѩ сѩ ба СП 54.20 ѣко бъ сѫді естъ. сего съмѣрітъ. а сего въꙁнесітъ СП 74.8 2. Обезсиля, съкруша ѣко съмѣрілъ нꙑ есі на мѣстѣ оꙁълобленьѣ. ї прікрꙑ нꙑ сѣнъ съмрътьнаа СП 43.20 і съмѣрітъ клеветьніка і прѣбѫдетъ съ слъньцемь СП 71.5 тꙑ съмѣрілъ есі ѣко ѣꙁвьна рода его. ї мꙑшьцеѭ сілꙑ твоеѩ раꙁгъна врагꙑ твоѩ СП 88.11 благо мьнѣ ѣко съмѣрлъ (мѩ ес) да наѹѫ сѩ оправъданемъ твоїмъ СП 118.71 3. Подчиня, покоря ні о емьже ѹбѹ врагъ іхъ съмѣрілъ бімь. ї на сътожаѭштѩѩ (!) імъ въꙁложілъ бімь рѫкѫ моѭ СП 80.15  сътѫжішѩ імъ враѕі іхъ  съмѣрішѩ сѩ подъ рѫмі (!) іхъ СП 105.42 съмѣрт сѧ СП Гр ταπεινόω съмѣріт Нвб смиря [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА