Старобългарски речник
съмѣр҄ень 
съмѣр҄ень -ꙗ ср 1. Смирение, покорност віждъ съмѣренъе мое  трѹдъ моі.  отъпѹсті въсѩ грѣхꙑ моѩ СП 24.18 вждь съмѣрене наше. ꙇ отъпѹст вꙿсѧ грѣхꙑ нашѧ СЕ 62b 1 прлежъно трѹд сѧ о немь. ꙇ обраꙁъ бѫд емѹ. во вꙿсѣко добродѣѣне. въ съмѣрене. въ кротость СЕ 82b 20 ꙇ твоѣ повелѣнѣ творт. съмѣрене ꙇ любовь. ꙇ кротость подажд емѹ СЕ 81b 6 кѹкѹль же съмѣренью. шлѣмъ спнью положь СЕ 99а 9 блнъ прішедꙑ въ съмѣрені К 1b 2  тѹ жвꙑ велко съмѣрен прмꙿ. отъсѣе отъ себе вьсꙙ своѧ вол҄ꙙ.  прѣклон вꙑѭ своѭ на сьмѣрен С 273.9, 11 ꙗдѣѣше ѹбо отъ вьсего нъ по малѹ ꙁѣло. ꙁаповѣд рад не тѣмъ велатъ сꙙ. нъ да прсно съмѣрен матъ С 274.9 слѹжааше вьсѣмъ отьцьмъ. въгаждаѧ комѹждо съ всѣмъ сьмѣренмъ.  кротостѭ С 284.12 въ наꙙло въꙁдраста. въ облашьстѣмъ обраꙁѣ сꙑ. въ кротост  въ беꙁмлъв. въ сьмѣрен же  тхост нрава С 544.25 Скромност, благонравие. веселтъ сꙙ пакꙑ о стост жтꙗ.  о сьмѣренї же ѹбо ꙁъла ненавдтъ.  о добрѣ порадѹтъ сꙙ С 29.10 2. Унизеност, унижение ѣко прꙁърѣ на съмѣрене рабꙑ своеѩ М Лк 1.48 З А СК омлѹ (!) мѩ гі вждъ съмѣренье мое отъ врагъ моіхъ СП 9.14 ѣко во съмѣренї нашемь помѩнѫ нꙑ гь СП 135.23 3. Неволя, злочестие ѣко пріꙁьрѣ на съмѣренье мое. сплъ есі отъ бѣдъ дшѫ моѭ СП 30.8 ѣко ѣще не ꙁаконъ твої поѹене мое естъ. тогда ѹбо погꙑблъ бмь во съмѣренї моемь СП 118. 92 вждь съмѣрене мое ї ꙁъм мѩ. ѣко ꙁакона твоего не ꙁабꙑхъ СП 118.153 съмѣр҄еньмь скръбѣт μετριοπαϑέω Проявявам благост, отнасям се със снизхождение о грѣсѣхъ. съмѣре(...)мъ (съмѣренмъ, Мирчев, Кодов, с. 252, Индекс) скръб(.)т (скръбѣт, Мирчев, Кодов, с. 251, Индекс) Е 10а 7—8 М З А СК Е СП СЕ К С Гр ταπείνωσις ταπεινοφροσύνη συγκατάβασις σωφροσύνη съмѣрен съмѣренъ съмѣрьнь сьмѣрен съмѣренъе съмѣрене съмѣренье Нвб Срв смирение ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР