Старобългарски речник
съмѣр҄енъ 
съмѣр҄енъ -ꙑ прич прил 1. Смирен, негорделив, кротък вьꙁьмѣте го мое на себѣ. ꙇ наѹте сѧ отъ мене ѣко кротокъ есмъ  съмѣренъ срдцмъ М Мт 11.29 З, А, СК. Срв. СЕ89b 16 бліꙁь есть гь съкрѹшенꙑіхъ сцемь.  съмѣренꙑѩ дхомь спетъ СП 33.19 жрътва бѹ дхъ съкрѹшенъ. срдца съкрѹшена  съмѣрена бъ не ѹъжітъ (!) СП 50.19 ꙇ посъл слово твое съмѣреное. ꙇ отвръꙁ ѹш его СЕ 32а 9 тꙑ ѹбо послѹша насъ. съмѣренꙑхъ твохъ молтвьнкъ. молѧщхъ т сѧ СЕ 64b 13 въ съвѣтъ правьденъ. срце съмѣрено СЕ 95а 12 съмѣренꙑ же отъцъ по стнѣ. несоже отъ вдѣнꙑхъ. съповѣдавъ танѣ же благааго бога похвал С 276.5 їсѹса сего вдꙙштааго нага. сьмѣренааго їсѹса. ѫꙁьнка їсѹса С 454.19 Образно. слѹхѹ моемѹ дасі радостъ  веселье. въꙁдрадѹѭтъ сѩ кості съмѣренꙑѩ СП 50.10 Унижен, потиснат, угнетен. ѣко тꙑ люді съмѣренꙑѩ спеші гі. і оі гръдꙑхъ съмѣріші СП 17.28 2. Като същ. a) съмѣренъ[ꙑ] м ед съмѣрен м мн a) [ὁ] ταπεινός, [ὁ] τεταπεινωμένος, [οἱ] ταπεινοί Смиреният [смирените], потиснатият [потиснатите], угнетеният [угнетените] нꙁълож слънꙑѩ съ прѣстолъ. ꙇ въꙁнесе съмѣренꙑѩ М Лк 1.52 З ѣко велѣ слава гнѣ. ѣко вꙑсокъ гь ї на съмѣрена пріꙁіраетъ СП 137.6 сѫді сірѹмѹ  съмѣренѹмѹ. да не пріложтъ потомъ веліаті сѩ лкѹ на ꙁемі СП 9.39 сѫд сірѹ і ніштю съмѣрена і ѹбога оправьдте СП 81.3  да не въꙁвратітъ сѩ съмѣренъ і срамленъ. нішть і ѹбогъ въсхвалтъ імѩ твое СП 73.21 пріꙁьрѣ на молітво съмѣренꙑїхъ СП 101.18 покаꙁавꙑ намъ съмѣренꙑмъ. ꙇ намъ грѣшънꙑмъ. ꙇ недостонꙑмъ рабомъ твомъ СЕ 61b 22 ꙇ насъ молѧщхъ сѧ послѹша.  помѧн нꙑ съмѣренꙑѩ СЕ 62а 15 на кого вьꙁьрѫ. нъ на кротъкааго  мльалвааго  сьмѣренааго срьдьцемъ С 173.29 b) съмѣренаꙗ ср мн τὰ ταπεινά Дребните незначителни неща влко гꙇ бже нашъ. жвꙑ на вꙑсокꙑхъ. ꙇ на съмѣренаа прꙁраѩ СЕ 22а 4 Срв. СП112.5—6 съмѣр҄ена[ꙗ] мѫдрость ταπεινοφροσύνη Смиреномъдрие, смирена мъдрост браⷮ҇. облѣцѣте сѧ ѣко ꙁбран бѹ. ст ї въꙁлꙋбен. въ ѫтробѫ щедротъ.  благостъ.  съмѣренѫ мѫдростъ ї кротостъ  тръпѣн(е) Е 22а 15 братре. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте. съ вьсѣкоѭ съмѣренѫѭ мѫдростѭ.  кротостѭ СЕ 105b 14 М З А СК Е СП СЕ С Гр ταπεινός ταπεινόφρων εὐτελής τεταπεινωμένος ταπεινόνους сьмѣренъ Нвб смирен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА