Старобългарски речник
съмѣжт 
съмѣжт -съмѣжѫ -съмѣжш св 1. Затворя [очи], за да не гледам, да не виждам отлъстѣ бо срдце люде схъ. ꙇ ѹшма тѧжъко слꙑшашѧ. ꙇ о сво съмѣжшѧ. еда когда ѹꙁьрѧтъ ома. ꙇ ѹшма ѹслꙑшѧтъ. ꙇ срдцемь раꙁѹмѣѭтъ. ꙇ обратѧтъ сѧ  сцѣлѭ ѩ М Мт 13.15 З Образно. нꙑнꙗ же оеса срьдьць съмѣжвъше. н свѣтълааго благоьстꙗ срѣдѣ ꙁемьѧ на крьстѣ вѣрьнꙑѧ ꙁарꙙ пѹштаѭшта вдꙙште къ н҄емѹ текѫтъ С 401.12 2. Прен. Пренебрегна истината, замижа, затворя очи обратіте сръдца ваша къ ѧдомъ. ꙇ не съмѣжꙇте оъю вашею къ ꙇстꙇнѣ аште л есте тіжде самі К 1а 4 Изч М З К С Гр καμμύω съмѣжіт Нвб Срв [за]мижа