Старобългарски речник
съмꙑсльнъ 
съмꙑсльнъ -ꙑ прил 1. Мисловен, който се отнася до мисълта гі бже нашъ. сътворе вꙿсѣ ... ꙇ ка не тъкъмо свомь обраꙁомь. съмꙑслънꙑмь. ꙇ словесънꙑмь ... нъ  власъ много раꙁльѣ СЕ 8b 8 2. Разумен влко гі бже нашъ. поетꙑ ка. по обраꙁѹ своемѹ.  дшеѭ съмꙑслъноѭ СЕ 7b 2—3 ꙇ да навꙑкнеші коліко объштенье обраꙁѹ къ істінѣ. ѣгньць. і ѣгньць. нъ овъ бѣ несъмꙑсленъ. овъ съмꙑсльнъ К 7а 6 3. Духовен, който се отнася до човешкия дух, до умствената дейност ѡвьѧ аꙁъ есмъ. съмꙑслънааго твоего стада СЕ 85а 4 сътвор  овьѧ. съмꙑслънааго стада ха твоего СЕ 23а 20 въꙁъмѣмъ орѫже съмꙑслъно СЕ 98а 8 да въсълемъ тебѣ съмꙑслънꙑѩ мⷧотвꙑ. ꙇ хвалꙑ СЕ 18а 8 Изч СЕ К Гр λογικός νοερός νοητός съмꙑслънъ Нвб смислен ОА ВА ЕтМл БТР АР