Старобългарски речник
съмꙑслъ 
съмꙑслъ -а м 1. Мисъл, съзнание, ум молѫ сѧ. не імѣі нікътоже вънѫтрь ꙁълꙑ мꙑслі. нъ да оꙇстмъ своі съмꙑслъ. къ істѣ бо жрътвѣ прістѫпаемъ К 8b 14 сіце бо съплѣтаетъ. съмꙑслꙑ нашѧ. ꙇ творітъ вьсѧ нꙑ. да бѫдемъ тѣло едіно. понеже вьсі. отъ едіного тѣла пріемлемъ К 9b 7 ꙇ отъ самого съмꙑсла ꙇꙁгъна нꙑ. ꙇ не помнітъ ні дрѹжъбꙑ. ні обꙑаѣ. нꙇ рода ні ного нікогоже. нъ ослѣпі оі ѹма нашего К 4b 13 2. Разсъдък, способност за мислене, за разсъждаване ꙗко на сѫдшт пакостьнка не подвже сꙙ тво съмꙑслъ. нъ пае крѣпѣ бꙑстъ С 64.1 нъ оного давъшааго вамь мѫдрость  съмꙑслъ. мѫштааго власть небесꙑ  ꙁемьѭ С 257.27 неловѣьскъ бъшьѭ  слѣпъ фарсеѡвъ съмꙑслъ С 393.5 3. Смисъл, същност, природа, естество ѡ съконьат емѹ. съмꙑслъ еднаьнааго обраꙁа. бес порока  бесъблаꙁна СЕ 98а 21  къ доброьствѹѹмѹ нашемѹ цѣсарѹ ѹстнꙗнꙋ. о съмꙑслѣ  стотѣ жтꙗ.  правѣ вѣрѣ  млост ѹдмъ стъ С 281.15 4. Разум, мъдрост  ѹмъ  съмꙑслъ. да вьсе то на наше съпасен  на вьскранꙿхъ ѹспѣхъ прнесѣмъ С 379.5 таже даудъ мѫдръ сꙑ  въ съмꙑслѣ жвꙑ. не въꙁвела сꙙ цръскоѭ ьстѭ С 360.17 5. Замисъл, намерение, помисъл  ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ. ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ.  ꙁавстѭ обламъ. ѡле пѹстошънꙑ съмꙑслъ С 402.14 отънемощ съмꙑсломь ὀλιγωρέω τῇ διανοίᾳ Оглупея савнъ слꙑшавъ аб вьскра глꙙ. нѣсмъ ѹбо ѹма ꙁгѹблъ. н отънемогохъ съмꙑсломъ. ꙗкоже да не бѫдетъ отъстѫпт отъ сътворвъшааго мꙙ ба С 149.30 потръгнѫт съмꙑслъ ἐπισπάομαι λογισμόν Замисля, намисля н же потръгнѫвъше беꙁѹмꙗ съмꙑслъ. сьвѣтъ на н҄ь творѣхѫ С 331.21 Изч СЕ К С Гр λογισμός σύνεσις βουλή διάνοια ἔννοια εὐλάβεια φρόνημα σκοπός φρένες Нвб смисъл ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР