Старобългарски речник
съмꙑслт 
съмꙑслт -съмꙑшлѭ -съмꙑслш несв св 1. Притежавам здрав разсъдък, имам нормални умствени способности ꙇ прдѫ къ св. ꙇ обрѣтѫ сѣдѧшта ка. ꙇꙁ негоже бѣс ꙁдѫ. облъена  съмꙑслѧшта пр ногѹ свѹ М Лк 8.35 З, А, СК. Срв.Мк 5.15 М З отъвѣшта нѣсмъ обѹꙗлъ. нъ жвааго бога боѭ сꙙ. анупатъ.  н мноꙁ жръшꙙ.  жв сѫтъ  съмꙑслꙙтъ С 140.15 Проявявам благоразумие. нъ прдетъ м тъгда пае ждовъскꙑ плакат сꙙ.  ненавдѣт ꙁълобꙑ. ꙗко отроц съмꙑслꙙтъ а отьц сꙙ на ѹбо творꙙтъ С 333.5 2. Намисля, реша сце же емѹ съмꙑшльшю. се агглъ гнь въ сънѣ ꙗв с емѹ СК Мт 1.20Б арꙗнъ вовода се слꙑшавъ рее се наѹхъ тꙙ. ꙗкоже съмꙑслт  їсповѣдат ꙗко сѫтъ боꙁ. аште л н  невол҄еѭ тꙙ прнѹждѫ сповѣдат С 149.9 Разбирам, схващам. облама петромь. протвста сꙙ мѹ бесадамъ. мнꙙшта ѹтат сꙙ го. а не съмꙑслꙙшта ꙗко нѣ кде сꙙ порѫгат свꙙтѹѹмѹ дхѹ С 363. 24 Изч М З А СК Б С Гр σωφρονέω ἐνϑυμέομαι εὐγνωμονέω συνίημι съмъслт Нвб смислям, смисля [се] остар ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР смислявам остар РРОДД смислювам диал НТ