Старобългарски речник
съмрьтьнъ 
съмрьтьнъ -ꙑ прил 1. Смъртен, който се отнася към смъртта, който е свързан със смъртта слꙑша повелѣнꙗ мрътвꙑ.  съмрьтънꙑѧ раꙁврьже ꙁаконꙑ С 310.28—29 прстѫп подъ ꙗръмъ вꙑѭ подълагаѧ. на рамѣ вьꙁъмъшѹѹмѹ. съмрьтоносньнꙑ  сьмрьтьнꙑ крьстъ С 533.23 Който съпътства смъртта. хе бже нашъ. раꙁвръгꙑ ѫꙁꙑ съмрътънꙑѩ нераꙁдрѣшаемꙑѩ СЕ 63а 22—23 нъ і раꙁбоінікꙑ нѫдѧтъ. прітаѭште съмрьт его. да бі съмрътъное пріѧштенье. неъстъ бꙑла коньінꙑ его К 11а 17— 18 не съгрѣшвъшїмъ. въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт С 494.1 Който се предизвиква от смъртта.  страхъ съмрътьнꙑі нападе на мѩ СП 54.5 тѹ ремꙗ ꙗко въ ꙗмѣ тньнѣ въ адьстѣамь гробѣ.  съмрьтьнѣѣмꙿ стьлѣн С 461.1 Образно. ѹмлѹ мѩ гі вждъ съмѣренье мое отъ врагъ моіхъ. въꙁносѩ мѩ отъ вратъ съмрътьнꙑхъ СП 9.14 гда же л въстꙙжѫтъ сꙙ отъ насъ глагол҄ѫшть. ꙗко въ годъ съмрьтьнъ оставьѭ трѣбѹѭштмъ С 375.10 мо сънъ ꙁведетъ тꙙ отъ съмрьтьнааго съна С 469.29 2. Който предизвиква смърт, смъртоносен аще  съмрътъно то спѭтъ нътоже хъ не врѣдтъ М Мк 16. 18А ѡбѩсѩ мѩ болѣꙁні сърътьнꙑѩ СП 114.3 раꙁдрѣшаѩ болѣꙁні сьмрьтьнꙑѩ. пеат лі не раꙁдрѣшітъ К 12а 16—17 амемѹрꙿмн повелѣ го ѹсѣкнѫт ... къѩ помьіслꙑ въ срьдьц ношааше. гда отꙿвѣта съмрьтьна вьꙁꙙ С 66.14—15 цѣсарь ... ѹвѣдѣвъ ꙗко сѣть съмрьтъна стъ. повелѣ вьврѣшт  тѹ С 193.19 въвръженѹ же бꙑвъшꙋ добьюмѹ сповѣдꙿнкѹ хсовѹ сакѹ. въ съмрьтънѫѭ пѫнѫ. прѣбꙑстъ цѣлъ С 193.23 блѫдьнца стъ сласть. сладъко т бесѣдѹтъ съпрьва. та въпѹштаѭшт. бесѣдоѭ горесть съмрьтънѫѭ С 351.7 3. Смъртен, който по своята природа подлежи на умиране гь млост. родѹ вꙿсѣкомѹ. съмрътънѹ.  несъмрътънѹ. ꙇ вꙿсѣкомѹ сѫщьствѹ съдѣтель СЕ 64а 10—11 стї же рѣшꙙ пакостьнкѹ. аште ꙁа съмрьтънааго цра борѫште сꙙ одолѣвахомъ ... колко пае ꙁа бесъмрьтьнааго цѣсара подвꙁаѭште сꙙ. побѣдмъ твого ꙁълокъꙁньнааго нрава С 69.25—26 съмрьтьнъ м ед съмрьтьн м мн οἱ ϑνητοί Смъртен човек, смъртните хора с дѣла въ стнѫ бесьмрьтьнаго сѫтъ. а не съмрьтьна С 473.26 подадтел҄ь нашего жвота. сего рад  погребенъ бꙑстъ. стонкъ бесьмрьтꙗ. да съмрьтьнꙑмъ прсно сѫшть жвотъ подасть С 480.16 4. Прен. Духовно мъртъв, бездушен, безчувствен прѣжде съмрьт съмрьтьнъ бꙑстъ. же вѣрѫ погѹбвъ  съмрьт не погрѣш С 66.15—16 нѹждеѭ съмрьтьнъ βιοϑανής Умрял от насилствена смърт [оскърбителен израз, употребяван от езичниците за Христос] ꙗко рѣшꙙ ждове хс ловѣкъ бѣѣше.  по ꙗко нѹждъноѭ съмрьтьѭ ... не раꙁѹмѣѭтъ же ꙗко нѹждеѭ съмрьтьнъ стъ. же по сво вол ꙁводꙙ себѣ отъ жтꙗ С 136.20—21 съмрьтьнꙑ асъ αὔρα ϑανατική [вар. αὔρα ϑανατηφόρος] Смъртен час, смърт ꙁбав нꙑ  се. отъ насльѣ ноплеменьнкъ. ꙇ отъ вꙿсего аса съмрътънааго СЕ 15а 16—17 сѣнь съмрьтьнаꙗ σκιὰ ϑανάτου Смъртен мрак, смъртна тъмнина, смърт прен просвѣтт сѣдѧштѧѩ вь тьмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ М Лк 1.79 З  ꙁведе ѩ іс тьмꙑ і сѣні съмрътьнꙑ.  ѫꙁꙑ іхъ прѣтръже СП 106.14 мені его раді ѣште бо і поідѫ посрѣдѣ сѣні съмрътънꙑѩ СП 22.4 положішѩ мѩ въ ровѣ прѣісподьнімь. въ темьнꙑхъ въ сѣн съмрътьнѣ СП 87.7 Срв. С478.23 прост млост ѹ тебе ... ꙇꙁведъшааго сѣдѧщѧѩ въ тъмѣ. ꙇ въ сѣн съмрътьнѣ молмъ тѧ клюбꙿе. просвѣт свѣтълца твоего СЕ 39b 8—9 съпꙙшт отъ вѣка радѹте сꙙ. сѣдꙙшт вь тьмѣ  вь сѣн сьмрьтьнѣ велкꙑ свѣтъ прмѣте С 449.8—9 М З А СК Б СП СЕ К С Х Гр [τοῦ] ϑανάτου ϑανάσιμος ϑνητός ϑανατικός κατὰ τοῦ ϑανάτου ϑανατηφόρος ϑανατωϑείς ϑάνατος ὁ ἐν ῞Αιδῃ [τῆς] τελευτῆς [вар. οὐ τυχών] съмрътънъ съмрътьнъ съмрьтънъ сьмрьтьнъ Нвб смъртен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА