Старобългарски речник
съмрьть 
съмрьть - ж 1. Смърт, прекратяване на живота, кончина ꙇс же рее о съмрът его М Йо 11.13 З А СК Н ѣко нѣстъ въсклоненіа во съмрътіхъ СП 72.4 ьстьна прѣдъ гмь. съмръть прѣбнꙑхъ его СП 115.6 га  ба нашего сха. отъ вꙿсего недѫга ꙇцѣлѣѭща. ꙇ отъ съмрът ꙁбавлѣѭща СЕ 24b 5 тꙑ ослабѣвъшаа тѣлеса съжмаѩ. ꙇ съмрът ꙇꙁгонѧ. ꙇ въскрѣшаѩ абе. сълежѧщаа тѣлеса. отъ вѣка СЕ 26b 19 гі бже ... не волѧ съмрът грѣшънкѹ. нъ обращене  жвотъ СЕ 73b 5 ꙇ пакꙑ свободь бъⷭ҇і къ. ꙇмьже ꙇ бѣ съвѧꙁала съмрьть тѣмь же бесъмрьтье обрѣте К 10b 4 тако мѹ жт богъ поьте. ꙗкоже  по съмрьт го славьнѣша сътвор С 43.10 алеѯандръ рее. съмрьть с вѣрѹѭштмъ к н҄емѹ жꙁнь.  нетьлѣн на небесехъ податъ С 155.24—25 да ѹвѣс како крьстꙗн сьмрьть прѣобдѣт навꙑкохомъ С 254.4 нъ ѹто жъдааше сьмрьт лаꙁаровꙑ. да съмрьтѭ большѫ ѹдесꙑ вѣрѫ вдꙙштмъ покажетъ С 313.23  раꙁѹмѣвъ їс отде отътѫдѹ. не сьмрьт сꙙ ѹбоꙗвъ нъ врѣмене распꙙтю ждꙑ С 404.18 ꙿсо радма плаете  рꙑдате о съмрьт мо. не можете мене поѧт жва С 536.7 лежꙙштѹ же мѹ на многꙑ дꙿн. промꙑсломъ бжмъ. не оставьꙗѭштмъ  по съмрьт стааго го тѣла С 537.27 Умиране. с болѣꙁнь нѣстъ къ съмрът нъ о славѣ бжі М Йо 11.4 З, А, СК, Н. Срв. С313.4 С313.6 ꙗкоже вдѣхъ сьмрьть хрстовѫ. хоштѫ вдѣт  вьскрьсен го С 500.6—7 Последният час, краят на живота. въпроⷭ҇. съхранѣеш л до съмрът. послѹшане старѣшнꙑ СЕ 87а 16 тво бо дѹш погꙑбѣль прѣодолѣ дож  до съмрьт С 1.3 бъ сꙑ ноꙙдъ. ловѣкъ насъ рад ꙁволлъ бꙑт.  бꙑстъ послѹшлвъ до сьмрьт С 480.7 2. Гибелната същност, стихията на смъртта като символ на унищожението раꙁдрѹшлъ ес съмръть. ꙇ вꙿсѭ болѣꙁнь ѹмрътвлъ ес СЕ 30а 9  вꙿсе льство. не погльщено съмрътѭ съхраньшмь СЕ 53b 9 отъ бесъмрьтьна бо родвъ сꙙ съмрьть ѹмортъ С 239.3 ꙗко вьс ѹмрѣшꙙ а тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ С 238.28 ѭдѹже наꙙтъка сходъ сьмрьть мѣ. тѫдѹ же жвотꙿ въходъ жвотънꙑ сътвор С 251.5 же благовол҄енмъ отьемъ. пршъдъше. же жꙁн  сьмрьт власть матъ С 311.24 ѡ болѣꙁн болꙙштмꙿ. враѹ. вѣрѣ правтелю. съмрьт сѫпостате. дꙗволѹ сѫпрьне С 313.9 тѣмꙿже вьстанѣте подѣте отъсѫдѹ. отꙿ стьлѣньꙗ вь нестьлѣнь. отъ съмрьт въ жвотъ С 470.11  ѹцѣсар сꙙ сьмрьть отъ адама до мосеа С 482.18 Гибел, унищожение. прѣдастъ же братръ братра на съмръть М Мт 10.21 З, А. Срв. С135.14 онъ же рее мѹ г съ тобоѭ готовъ есмъ  въ темьнцѫ  въ съмръть т М Лк 22.33 З ѣко їꙁѩ дшѫ моѭ ото съ(съ)мрът (!) СП 114.7 ꙇ ꙁбѣгъ съмръті. ѭже гѹбітель наведе на ећюптѣні вьсѧ К 6b 35 егда отвръꙁъшю сѧ пѫт. тако въ съмръть родъ скъ въпаде К 10а 36 анупатъ рее. не велко ѹдо творш тъштꙙ сꙙ на сьмрьть. нъ лꙿма ѹбо тъштш сꙙ на съмрьть. жвъ да ꙁгорш С 140.20 3. Небитие, несъществуване амнь амнь глѭ вамъ. ѣко слѹшаѩ словесе моего.  вѣрѫ емлѧ посълавъшюмѹ мѧ. ꙇматъ жвота вѣънааго. ꙇ на сѫдъ не прдетъ. нъ прѣдетъ отъ съмрът въ жвотъ М Йо 5.24 З А ѣко нѣстъ въ съмръті помнаѩ тебе СП 6.6  въсѣмъ отꙿцемъ нашмъ съведеномъ бꙑвъшемъ въ адъ. жт въ сьмрьт С 9.28 ꙗже бо нꙑн҄ꙗ маловрѣменьнаа сьмрꙿть. сънъ праведнꙑмъ нарцатъ сꙙ С 63.22—23  блаженꙑ же їѡвъ смъ менемь нарее глагол҄ꙙ. сьмрьть мѫжѹ поко С 487.15 тꙑ въ сьмрьт. тꙑ въ жвотѣ. тꙑ въ мрьтвост тꙑ вꙑше мрьтвост С 505.6—7 4. Смъртно наказание ьт отца  матерь. ꙇ же ꙁълословтъ отца л матерь. съмрътьѭ ѹмьретъ М Мт 15.4 З ꙇ снъ лвскъ прѣданъ бѫдетъ архереомъ. ꙇ кънжънкомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съмръть М Мт 20.18 ЗI ьто бо сътвор ꙁъло. ньсоже достона съмрът обрѣтъ о немь М Лк 23.22 З пакостьнкъ повелѣ въдат сꙙ мѹ  сь нмъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ осѫжденомъ бꙑт на сьмрьть С 58. 21 не лѣпо стъ жт мѹ. нъ  тъ съмрьтѭ да осѫдтъ сꙙ С 66.7—8 тъ не отврьꙁетъ ѹстъ свохъ. отъ беꙁакон люд мохъ. веденъ бꙑстъ на сьмрьть С 434.29 того прѣдашꙙ архере  кнꙙꙁ на осѫждень сьмрьт.  пропꙙшꙙ  С 477.6 5. Начинът, по който се прекратява животът, по който умира някой се же глаше клеплѧ коеѭ съмрътѭ хотѣаше ѹмьрѣт М Йо 12.33 З А СК Б съмрьть грѣшьнꙑіхъ люта СП 33.22 не лѣпо стъ обꙑкъшмъ оделѣват въ рат. ꙁълодѣскоѭ съмрьтѭ ѹмрат С 87.3—4 ранам  съмрьтьм  мѫкам беꙁмѣрънам. досаждааше мъ С 87.10 отъвръгъ къждо  послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ С 90.17 колко ꙁълодѣскѫ сьмрьть прѧшꙙ С 91.15 тако м богꙑ не мамъ тебе поштꙙдѣт. нъ нѣкацѣм мѫкам  горькоѭ сьмрьтѭ погѹбьѭ тꙙ окаꙗне С 104. 23 а ꙁъл морьскоѭ съмрьтѭ вь невѣрьствѣ погꙑбнѫтꙿ С 401.7 на вѣрѫ ѹтврьдт. т тъгда прт на славьнѫѭ сьмрьть С 404.23 6. Мор, масово измиране ї скотъ іхъ во съмръті ꙁатворі СП 77.50 беꙁ съмрьт ἀϑάνατος, ἀνώλεϑρος Безсмъртен, вечен вѣдѣ се братꙗ ꙗко нкꙑже ловѣкъ бе съмрьт С 63.19—20 нктоже вь цѣсархъ бꙑстъ бе съмрьт С 238.10 мѹже лств бе старост.  цвѣтьць неѹвꙙждꙙ.  плодъ бе съмрьт С 352.23—24 то м  обскано а то не обскано ... то м  сьмрьтьно тⷪ҇ ѹмрьштвено тебе дѣлꙗ. то л остало бе сьмрьт С 504.7—8 вѣьнаꙗ съмрьть αἰώνιος ϑάνατος Царството на ада, вечните мъки в задгробния живот не прмꙑшлꙗ м съмрьт вѣьнꙑѧ. лшт мꙙ хотꙙ славꙑ хсовꙑ.  цѣсарьства небесънааго С 1.30 да нꙑ отъ вѣьнꙑѧ сьмьрт ꙁбавтъ. въ рабї обраꙁъ сꙙ облѣе. ангельскꙑ владꙑка С 480.8 дрѣвьно въ съмрьть ὁ διὰ ξύλου ϑάνατος Дървото на смъртта; кръстното дърво; кръстната смърт і ꙁаконнѫѭ клѧтвѫ. дрѣвъное въ съмрьть ѭ прѣлагаѭтъ К 11а 11 ꙁълоѭ съмрьтьѭ ѹмрѣт κακὴν κακῶς μεταλλάσσω τὸν βίον Умра от позорна смърт ꙗкоже вьсѣмъ не покорꙙштмъ сꙙ ꙁаповѣд го.  не жьрѫшт богомъ. мѫен бꙑваѭште ꙁълѫ съмрьтѭ ѹмрѣт С 145.4 нѹждьноѭ съмрьтьѭ βιοϑανής От насилствена смърт [оскърбителен израз, употребяван от езичниците за Христос] ꙗко рѣшꙙ ждове хс ловѣкъ бѣѣше.  по ꙗко нѹждънⷪ҇ѭ съмрьтьѭ С 136.11 М З А СК Б Н Е СП СЕ К С ХЛ Гр ϑάνατος νέκρωσις μόρος κοίμησις ἀποβίωσις τὸ ἀπελϑεῖν съмръть съмрть сьмрьть сьмрꙿть сьмьрть смръть сьмръть Нвб смърт ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА