Старобългарски речник
съмрьтоносьнъ
съмрьтоносьнъ
-ꙑ
прил
Смъртоносен, който причинява смърт
аште т реетъ пото ꙁлъъ оцьтъ сплъ. рьц мꙋ да мꙑ сьмрьтоносьнъ ꙗдъ ꙁмнъ ꙁблюмъ
С
484.10
прстѫп подъ ꙗръмъ вꙑѭ подълагаѧ. на рамѣ вьꙁъмъшѹѹмѹ. съмрьтоносьнꙑ сьмрьтьнꙑ крьстъ
С
533.22— 23
Изч
С
Калка от
гр
ϑανατηφόρος
сьмрьтоносьнъ
Нвб
смрътоносен, смертоносен
остар
ОА
ВА
смъртоносен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР