Старобългарски речник
съмотрьлвьнъ 
съмотрьлвьнъ -ꙑ прил същ съмотрьлвьнаꙗ ср мн τὰ τῆς οἰκονομίας Обслужване, служене, задължения по изпълнение на някаква работа въера же съмотрьлвънаа творѧ. а дьнесь владꙑънѣа К 13а 20 Срв. С449.21—22 Изч К С съмотрьлвънъ Вж. при съмотрьлвъ Нвб